Покана за екзекуция (Романи)

Наричат го студен писател, високомерен вивисектор, чудовище, човекомразец. Наричат го блестящ стилист, ярка индивидуалност, нареждат го сред най-големите в модерната проза на XX век — до Джойс и Кафка. Навярно е единственият забележителен руски писател, смятан и за именит творец на американската литература.
Роден през 1899 г. в Петербург, от 1919 г. Владимир Набоков живее в емиграция — в Англия, Германия, Франция, САЩ и до края на живота си (1977 г.) — в Швейцария. Прекарва парниково детство сред аристократични паркове, с английски велосипед и мрежичка за пеперуди, в самото сърце на многострадална Русия. А после за цял живот остава заточеник на „други брегове“ — пространствени, езикови, духовни, творчески. В плен на неутолима носталгия и хипнотичен спомен.
Дълбокото му убеждение е, че съществуващият свят е случаен, нищожен, безмерно пошъл, затова трябва да се създава друга, по-достоверна действителност — светът на Словото, Литературата. Поет, романист, разказвач, драматург, литературовед, преводач — Набоков има над петдесет книги, достойни за класик и новатор. Сред тях „Защита Лужин“, „Покана за екзекуция“, „Други брегове“ са жалони в многоизмерния, омагьосващ дар на големия майстор — Владимир Набоков.